По повод англо-американските бомбардировки на София
Едно належащо увещание на уроците на предишното
Проф. доктор Никола Аврейски
По мотив англо-американските бомбардировки на София на 10 януари 1944 година
Във времето, когато след оповестения от българските евроатлантици,,нов цивилизационен избор ” под контрола на така наречен,,колективен Запад ” се организира невиждана по своите мащаби акция за промиване на мозъците на българите за изличаване на тяхната историческа памет, размиване на личната им славянска и християнска еднаквост, втълпяване на ненавист към държавата-ядро на Православната цивилизация – Русия, имаме мотив да напомним за един от неунищожимите уроци на предишното – англо-американските бомбардировки на България по време на Втората международна война и по-специално тези на София на 10 януари 1944 г.Сляпата религия в немската мощност накара цар Борис ІІІ и държавното управление на проф. Богдан Филов да причислят България към Тристранния пакт на нацистка Германия, фашистка Италия и милитаристка Япония (1 март 1941 г.), което беше посрещнато с ръкопляскания в Народното събрание. В сгода на Хитлер бяха направени редица срамни (тогава, през днешния ден и за бъдните поколения) реверанси, в това число оповестяване на война на Англия и Съединени американски щати (13 декември 1941 г.), признато с акламации от Народното събрание и с внушението, че става дума просто за една,,символична война ”.
Макар България да не участваше със свои войски по фронтовете на Втората международна война, англо-американците започнаха още на 13 септември 1942 година да бомбардират мирни български градове: Стара Загора, Русе и Горна Оряховица.
От началото на ноември до края на декември 1943 година англосаксонските бомбардировки на България зачестиха – четирикратно София, а също Пловдив, Банкя, Перник, Радомир и други, общо 24 обитаеми места, в които бяха убити 436 души, а 810 ранени.През идната 1944 година още на 4 януари бомбардировките продължиха над Дупница, Враца, Мездра и Панагюрище, като с бордовите картечници на самолетите бяха обстралвани и хора по улиците.Най-опустошителни бяха дневните и нощните бомбардировки на столицата София на 10 януари, когато над 300 британски и американски самолета хвърлиха 1784 бомби. Бяха убити 750 души, ранени 710 души, разрушени 93 държавни и 3211 частни здания. Столицата беше разрушена, оставена на мрачно, на студено и без продоволствия, животът в нея бе неподвижен и жителите й всеобщо я напускаха.Нова серия бомбардировки започнаха в средата на март, когато само в границите на един месец София бе бомбардирана от англосаксонците шест пъти (на 16, 17, 24, 29 и 30 март и на 17 април). Най-опустошителни бяха тези на 30 март, когато бяха хвърлени 3000 бомби, предизвикали гибелта на 139 души, 357 разрушени здания и 2000 пожара.
От май до август британците и американците бомбардираха Калофер, Велико Търново, Русе, Карлово, Казанлък и Сопот.
Общо през 1944 година англосаксонците бомбардираха 131 мирни обитаеми места в България с близо 44 000 бомби.
Броят на убитите бе 1276, а на ранените – 1381. Разрушени бяха над 12 000 здания, като голямата част от тях бяха жилищни (10 000 от тях в София), само че също работилници, магазини, предприятия и публични здания, а също лечебни заведения, учебни заведения, читалища и църкви.
Общият брой на починалите българи от англосаксонските бомбардировки по време на Втората международна война бе 1828, а на ранените – 2372. Щетите се пресметнаха на 24 милиарда лв..По време на Втората международна война България имаше единствено 258 бойни самолета, при което съотношението на силите по отношение на англосаксонците бе 1:7. Въпреки това, българските летци съумяха да смъкват близо 100 британски и американски бойни самолета, при което починаха 256 техни водача, а 337 бяха пленени и изпратени в лагер в Шумен. В директните бойни дейности починаха 19 български летци.Огромните човешки и материални жертви по време на присъединяване на България в Тристранния пакт бяха породени от английските и американските бомбардировки над мирни български селища и мирни български жители. Но те бяха и резултат от,,символичната война ” на Царство България.Това идва да ни подсети и в наши дни, че,,символични войни ” не може да има.В днешното турболентно време, в което живеем, ние нямаме право да забравяме този урок на предишното. Не можем да не отдадем респект на почтените български жертви и на героичните български летци. Същевременно няма българин с обикновена честност, който да не се възмущава от издигнатия в София с разрешението на Столичната община монумент на американските летци, бомбардирали мирни български селища и мирни български жители.Днешните български евроатлантици, овладели властта заради отхвърли на обезверените български жители да отидат даже да гласоподават, още веднъж водят България към следващата,,символична война ” – този път против Русия. Риторичен е въпросът дали националното изменничество на партиите на войната няма да хвърли страната и народа в следващата национална злополука.
Проф. доктор Никола Аврейски
По мотив англо-американските бомбардировки на София на 10 януари 1944 година
Във времето, когато след оповестения от българските евроатлантици,,нов цивилизационен избор ” под контрола на така наречен,,колективен Запад ” се организира невиждана по своите мащаби акция за промиване на мозъците на българите за изличаване на тяхната историческа памет, размиване на личната им славянска и християнска еднаквост, втълпяване на ненавист към държавата-ядро на Православната цивилизация – Русия, имаме мотив да напомним за един от неунищожимите уроци на предишното – англо-американските бомбардировки на България по време на Втората международна война и по-специално тези на София на 10 януари 1944 г.Сляпата религия в немската мощност накара цар Борис ІІІ и държавното управление на проф. Богдан Филов да причислят България към Тристранния пакт на нацистка Германия, фашистка Италия и милитаристка Япония (1 март 1941 г.), което беше посрещнато с ръкопляскания в Народното събрание. В сгода на Хитлер бяха направени редица срамни (тогава, през днешния ден и за бъдните поколения) реверанси, в това число оповестяване на война на Англия и Съединени американски щати (13 декември 1941 г.), признато с акламации от Народното събрание и с внушението, че става дума просто за една,,символична война ”. Макар България да не участваше със свои войски по фронтовете на Втората международна война, англо-американците започнаха още на 13 септември 1942 година да бомбардират мирни български градове: Стара Загора, Русе и Горна Оряховица.
От началото на ноември до края на декември 1943 година англосаксонските бомбардировки на България зачестиха – четирикратно София, а също Пловдив, Банкя, Перник, Радомир и други, общо 24 обитаеми места, в които бяха убити 436 души, а 810 ранени.През идната 1944 година още на 4 януари бомбардировките продължиха над Дупница, Враца, Мездра и Панагюрище, като с бордовите картечници на самолетите бяха обстралвани и хора по улиците.Най-опустошителни бяха дневните и нощните бомбардировки на столицата София на 10 януари, когато над 300 британски и американски самолета хвърлиха 1784 бомби. Бяха убити 750 души, ранени 710 души, разрушени 93 държавни и 3211 частни здания. Столицата беше разрушена, оставена на мрачно, на студено и без продоволствия, животът в нея бе неподвижен и жителите й всеобщо я напускаха.Нова серия бомбардировки започнаха в средата на март, когато само в границите на един месец София бе бомбардирана от англосаксонците шест пъти (на 16, 17, 24, 29 и 30 март и на 17 април). Най-опустошителни бяха тези на 30 март, когато бяха хвърлени 3000 бомби, предизвикали гибелта на 139 души, 357 разрушени здания и 2000 пожара.
От май до август британците и американците бомбардираха Калофер, Велико Търново, Русе, Карлово, Казанлък и Сопот.
Общо през 1944 година англосаксонците бомбардираха 131 мирни обитаеми места в България с близо 44 000 бомби.
Броят на убитите бе 1276, а на ранените – 1381. Разрушени бяха над 12 000 здания, като голямата част от тях бяха жилищни (10 000 от тях в София), само че също работилници, магазини, предприятия и публични здания, а също лечебни заведения, учебни заведения, читалища и църкви.
Общият брой на починалите българи от англосаксонските бомбардировки по време на Втората международна война бе 1828, а на ранените – 2372. Щетите се пресметнаха на 24 милиарда лв..По време на Втората международна война България имаше единствено 258 бойни самолета, при което съотношението на силите по отношение на англосаксонците бе 1:7. Въпреки това, българските летци съумяха да смъкват близо 100 британски и американски бойни самолета, при което починаха 256 техни водача, а 337 бяха пленени и изпратени в лагер в Шумен. В директните бойни дейности починаха 19 български летци.Огромните човешки и материални жертви по време на присъединяване на България в Тристранния пакт бяха породени от английските и американските бомбардировки над мирни български селища и мирни български жители. Но те бяха и резултат от,,символичната война ” на Царство България.Това идва да ни подсети и в наши дни, че,,символични войни ” не може да има.В днешното турболентно време, в което живеем, ние нямаме право да забравяме този урок на предишното. Не можем да не отдадем респект на почтените български жертви и на героичните български летци. Същевременно няма българин с обикновена честност, който да не се възмущава от издигнатия в София с разрешението на Столичната община монумент на американските летци, бомбардирали мирни български селища и мирни български жители.Днешните български евроатлантици, овладели властта заради отхвърли на обезверените български жители да отидат даже да гласоподават, още веднъж водят България към следващата,,символична война ” – този път против Русия. Риторичен е въпросът дали националното изменничество на партиите на войната няма да хвърли страната и народа в следващата национална злополука.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ